НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
8
резултата в
2
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
УРОЦИИ ИЗПИТИ
 
- Теофана Савова
Ученикът се
заслушва
и постепенно се успокоява.
Ако се почувствува угнетен, изоставен и необичан, ще чуе гласа на Учителя: ,,И тъй, иска ли да запази своята сила и мощ, да се ползува от доверието на всички разумни същества, човек трябва да даде ход на Божественото в себе си. За да се прояви Божественото, човек трябва да бъде изоставен от всички хора, да не вижда светъл лъч в живота си. При това положение той ще чуе тихия глас на Бога в себе си, който му казва: „Не бой се, върви напред. Ти не си сам в живота." Понякога тревога ще натежи в душата, когато липсват цел и смисъл в живота. Но часът е десет и Учителя вече започва своята неделна беседа.
Ученикът се
заслушва
и постепенно се успокоява.
Словото внася нови сили и бодрост в духа му. Дали така му се струва или наистина Учителя отговаря на въпроса, който го измъчва. Но тук вече няма съмнение, защото всичко му се казва пределно ясно, покорява го със силата на дълбокия смисъл. - „Въпреки всичко това, съвременните хора търсят друга философия на живота. Много философии съществуват, но нито една от тях не е освободила човека от мъчнотиите и изпитанията му.
към текста >>
Ако е замислил да напише нещо ново, той ще спира по-дълго време вниманието си върху тази мисъл, ще се
заслушва
по-често в гласа, който нашепва слова от Извора на живота.
Ученикът е поет и Учителя го насърчил да твори, но сега е силно впечатлен от една нова мисъл, върху която той ще мисли през целия ден. Учителя казва: „В бъдеще нито един поет няма да пише, докато не чуе този тих глас в себе си. Велико нещо ще напише само онзи поет, който е чул тихия глас на Бога в себе си. Той ще обезсмърти името си за вечни времена. Всяка дума, която излиза из неговото перо, ще бъде жива капка от извора на Вечния живот."
Ако е замислил да напише нещо ново, той ще спира по-дълго време вниманието си върху тази мисъл, ще се
заслушва
по-често в гласа, който нашепва слова от Извора на живота.
Ако един ученик е изследовател в областта на естествените науки и тайните на природата го вълнуват, един ден Учителя ще му каже: „Много науки има за изучаване. Важно е, като учи, човек да прави правилни заключения. За пример, ако изучава ботаника, човек трябва да дойде до същественото качество на растенията. Кое е отличителното качество на растенията? — Растенията се отличават по това, че и при най-неблагоприятните условия, при които са поставени, заровени в земята, те извличат потребните за тях сокове и дават красиви и благоуханни цветове, сладки и полезни плодове.
към текста >>
Сестрата
чува
смях и подигравки по неин адрес. "Богомолка!
В школата на Учителя се учим на търпение, възпитаваме нашите лични чувства. Една сестра чисти тревите от цветната леха. Тя се навежда и изправя, търпеливо върши работата си. Наблизо се разхождат хора. Някои от тях са любопитни, но има и невъзпитани.
Сестрата
чува
смях и подигравки по неин адрес. "Богомолка!
" - казва някой. „Господи, дай им светлина! " - пожелава тя в душата си. Сърцето й страда от грубите изрази на хората, които пренебрегват Учението и нехайно отминават възможността да подобрят и осмислят живота си. Тя знае, че им липсва светлина, за да видят истината, прощава им и въпреки всичко ги обича.
към текста >>
2.
КЪРТИПЪНЯ
 
- Борис Николов
Разправят, че онези, които могат да слушат в миналото, и сега
чуват
песните на Къртипъня, които са огласяли тези места.
И друга бележитост имаше в тази чудна долина: тук се намираше стружнята на дядо Колю Къртипъня. Беше наречен тъй заради голямата му сила – нейната граница не се знаеше. Легендата я украсяваше и прибавяше още, защото човек чувства нужда да въплъти онова, което обича, в някой образ. От долния край на големите Ветрополски поляни, където почва рекичката Озан дере, като навлезете в гората, може да попаднете на малка пътечка; народът я нарича Пътеката на дядо Колю Къртипъня. Тя се вие безгрижно по стръмния склон, около вековните буки, между скали и поляни, и слиза при реката, до самия струг.
Разправят, че онези, които могат да слушат в миналото, и сега
чуват
песните на Къртипъня, които са огласяли тези места.
Защото Къртипъня беше прочут певец и гъдулар, познат на целия Среден Балкан. През зимата, когато всички се прибираха в село, не можеше да стане сватба, празненство или събор, без да присъства Къртипъня с гъдулката. Той беше веселяк и не се уморяваше да пее и свири. Народът го обичаше. И тъй, Къртипъня имаше струга си долу, в Лешница.
към текста >>
Тук водите пеят, стругът пее, птиците пеят, какви ли не мелодии се
чуват
в тази обща песен – най-после и човек пропява.
Отиваше с двама другари през пролетта, по Георгьовден, и се връщаха по Димитровден. Ще съборят през годината три-четири големи бука (те разбираха какви, защото има червен бук и бял бук), ще ги нарежат и ще работят с тях цяло лято. Правят гаванки, танури, софри, цепят дъски, приготвят и други домашни потреби. Работа много, работа хубава, работа чиста! И как да няма песен, когато всичко наоколо пее!
Тук водите пеят, стругът пее, птиците пеят, какви ли не мелодии се
чуват
в тази обща песен – най-после и човек пропява.
Стругът е до Големия вир и водопадите, а тяхната песен не стихва ни денем, ни нощем. Във въздуха се носи ситничка роса, която освежава. А какви билки! Какви ли не аромати има в този въздух! Той е лечебен, не допуска болест да се приближи до човека.
към текста >>
Напълни
чувал
със слама, проучи дупката на мечката добре, тури
чувала
пред дупката, а той легне под него и започва да лае като куче.
Това е чудо-инструмент, предаван от деди и прадеди. Под пръстите на Къртипъня излизаха чудни мелодии, въпреки тежката работа те не губеха своята подвижност. Къртипъня беше прочут и с друго – не се страхуваше от нищо. Той излизаше сам срещу най-свирепата мечка, и то само с един нож. Но неговият начин беше опасен, изискваше смелост и сила.
Напълни
чувал
със слама, проучи дупката на мечката добре, тури
чувала
пред дупката, а той легне под него и започва да лае като куче.
Мечката излиза, стъпи върху чувала, а отдолу Къртипъня с ножа – право в сърцето. Но той убиваше само стръвница, която е убивала човек. „Човек не ти се позволява да убиваш! Добитък… може“, казваше той. Една пролет те пристигнаха малко по-рано от обикновено.
към текста >>
Мечката излиза, стъпи върху
чувала
, а отдолу Къртипъня с ножа – право в сърцето.
Под пръстите на Къртипъня излизаха чудни мелодии, въпреки тежката работа те не губеха своята подвижност. Къртипъня беше прочут и с друго – не се страхуваше от нищо. Той излизаше сам срещу най-свирепата мечка, и то само с един нож. Но неговият начин беше опасен, изискваше смелост и сила. Напълни чувал със слама, проучи дупката на мечката добре, тури чувала пред дупката, а той легне под него и започва да лае като куче.
Мечката излиза, стъпи върху
чувала
, а отдолу Къртипъня с ножа – право в сърцето.
Но той убиваше само стръвница, която е убивала човек. „Човек не ти се позволява да убиваш! Добитък… може“, казваше той. Една пролет те пристигнаха малко по-рано от обикновено. Туриха в ред струга, запалиха огъня на огнището и тъкмо се готвеха да събуят цървулите, пепелта от огнището започна да се надига – пух, пух, пух – и от нея започват да излизат змии, усойници!
към текста >>
Всичко затихваше и се
заслушваше
, даже нощните птици не смееха да се обадят.
Къртипъня примижава, дръпва лъка по струните, наглася ги… Тегли дълги лъкове – да влезе гласът в лъка, след това пробягва по тънките струни, за да раздвижи пръстите. Потокът приглася на гъдулката… Тя, песента във Всемира е една… Окашля се късо, притвори очи и се забрави… Песни ли? Къртипъня можеше да свири и да пее месец, без да спре. Глас зрял, улегнал, спокоен – много поколения пееха в него. Какъв глас!
Всичко затихваше и се
заслушваше
, даже нощните птици не смееха да се обадят.
А потокът пригласяше… „Изпей някоя по-весела! “ – Илия, който беше тъжен, обичаше весели песни. Певецът не чакаше да го канят. Тъй минаваха благатите дни и нощи.
към текста >>
НАГОРЕ